Бюджет 2026: между фискалната консолидация, реформи и въвеждането на еврото

Проектът на Държавен бюджет за 2026 г. е сред най-ключовите финансови документи в последното десетилетие — не само заради въвеждането на еврото от 1 януари, но и заради необходимостта от фискално балансиране след години на висока инфлация, социален натиск и значително разширяване на публичните разходи. В мотивите към бюджета правителството описва 2026 г. като „година на фискална консолидация и структурни корекции“ в условията на новата европейска рамка за икономическо управление.

Макроикономическа рамка: стабилизация след турбулентния цикъл 2022–2024 г.

Прогнозата на Министерството на финансите сочи постепенно забавяне на инфлацията, нормализиране на външната среда и умерен растеж. Това позволява съставянето на по-консервативен бюджет, който се стреми към ограничаване на публичния натиск върху икономиката.

Документът ясно поставя акцент върху възстановяването на бюджетната дисциплина, отслабена в периода на кризи — пандемична, енергийна и инфлационна.

Приходната част: стабилна основа, но зависима от вътрешния пазар

Планираните 30,37 млрд. евро приходи се основават на очакван ръст при ДДС и акцизите — индикатор за стабилна вътрешна консумация. Структурата на приходите показва, че държавата разчита на:

• силен потребителски пазар,
• ускорен ръст в заетостта,
• висока събираемост при косвените данъци.

Най-голямо перо остава ДДС с над 14,3 млрд. евро, което подчертава колко зависими са публичните финанси от динамиката на вътрешното потребление и ценовата среда.

В същото време приходите от преките данъци растат умерено — знак, че трудовият пазар остава стабилен, но и че няма фундаментални промени в данъчната политика за 2026 г.

Разходите: фокус върху персонал, социални разходи и ограничено пространство за инвестиции

Разходната част на бюджета — 17,26 млрд. евро — остава доминирана от текущи разходи, представляващи над 85% от всички разходи. Най-голямото перо е персоналът (7,43 млрд. евро), което е очаквано на фона на договорени увеличения в образованието, сигурността и социалните системи.  

Анализът показва няколко ключови тенденции:

1. Висок дял на разходите за труд 

Това ограничава възможностите за инвестиции и реформи, като същевременно поддържа висок натиск върху бюджета в следващите години.

2. Социалните разходи – стабилизирани, но обвързани с демографски риск

Разходите за трансфери и помощи (2,16 млрд. евро) остават високи заради ангажиментите към пенсионната система и мерките за уязвими групи. Това създава структурно натоварване върху бюджета, което трудно може да бъде компенсирано без реформи.

3. Капиталовите разходи – 2,47 млрд. евро, но под силен натиск

Разходите за инвестиции остават ограничени спрямо нуждите на икономиката.

Те са концентрирани в инфраструктурни проекти, гранични пунктове, морски съоръжения и стратегически обекти, финансирани по Приложение № 2.

Дефицитът: контролирана консолидация и европейски натиск

Планираният дефицит от -4,57 млрд. евро е по-нисък от дефицитите през предходни години, но остава значителен.   

Той показва две тенденции:

1. Правителството се стреми да влезе в новите европейски фискални правила, които изискват по-строги лимити за структурния дефицит.

2. България прави опит за плавно приближаване към критериите за еврозоната, като контролира публичните финанси без рязко свиване на разходите.

Инвестиционната програма: стратегическа, но фрагментирана

Приложение № 2 към бюджета съдържа списък със стратегически проекти на стойност десетки милиони евро, които целят модернизация на ключови инфраструктурни коридори и подобряване на регионалната свързаност.

Сред тях се открояват:

▪ Модернизация на ГКПП-тата

„Капитан Андреево“, „Лесово“, „Калотина“ и „Малко Търново“ получават сериозно финансиране с цел увеличаване на пропускателната способност и ускоряване на контрола. Проектът за „Калотина“ е част от международния транспортен коридор към ЕС.

▪ Морски хидротехнически съоръжения

Сериозни инвестиции се насочват към Бургаска област — вълноломи, брегоукрепване, технически регистри и проучвания. Това показва дълго отлаганата нужда от модернизация на черноморската инфраструктура.

▪ Нов ГКПП Струмяни – Берово

Проектът е политически и икономически значим — отваря нова връзка с Република Северна Македония и засилва регионалното сътрудничество.

Въпреки това, разпределението на средствата подсказва фрагментиран подход, при който инвестиционният ефект може да е ограничен без цялостна инфраструктурна стратегия.

Средносрочните рискове: демография, инфлация, геополитика

В мотивите към бюджета се очертават редица рискове за фискалната стабилност:

• забавяне на икономиката в ЕС, което може да удари износа;
• демографски натиск върху социалната и здравната система;
• висока база на публичните разходи, която затруднява бъдещи съкращения;
• зависимост от вътрешното потребление като източник на приходи;
• геополитически рискове, които влияят на енергийния сектор и бюджетната политика.

Бюджетът за 2026 г. е представен като „структурирана крачка към стабилизиране на публичните финанси“, но без решителни реформи натискът върху разходите ще се задълбочава.  

Проектобюджетът за 2026 г. съдържа признаци както на стремеж към фискална отговорност, така и на политически компромис.

В него са видими усилията за консолидация и ориентация към европейските изисквания.